Спомен
Малък спомен от детството минало
все ме дърпа отново назад.
И подсмърча нослето изстинало,
и се сипят коси-водопад.
Моя палава, рошава скитнице
със охлузени боси нозе,
да лудуваш до днес не насити се,
своя дял от игрите не взе.
Дали вярваш все още на книгите
и сънуваш ли пак, че летиш?
Грижи идат по теб и настигат те,
и не можеш спокойно да спиш.
В огледалния спомен на детството
своя кладенец бистър открий.
Още пази за тебе вълшебството -
във водите му ти се измий.
Гинка Гарева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
