Спомен
Сърцето ти прекрасно аз почувствах
за миг да бие в моите ръце.
Докоснах го тогава нежно с устни.
То влезе в ритъм с моето сърце...
Да беше спряло времето тогава.
Да можех аз часовника да закова,
но всичко свърши - времето минава.
Остана болката във празната ръка.
Остана споменът, от който нежно пари.
Изгарям бавно във жесток пожар.
Аз оглушах от хиляди фанфари,
които спомнят Твойто име...
ЖАР!!!
Аз ослепях от хиляди искрици,
рисуващи тук Твоите черти...
Но теб те няма близо...
Сбогом, Хубавице!
Кой може времето да спре
жестоко да лети!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Камберов Все права защищены
