Feb 26, 2009, 11:14 AM

Спомен

  Poetry » Love
905 0 3

Сърцето ти прекрасно аз почувствах

за миг да бие в моите ръце.

Докоснах го тогава нежно с устни.

То влезе в ритъм с моето сърце...

Да беше спряло времето тогава.

Да можех аз часовника да закова,

но всичко свърши - времето минава.

Остана болката във празната ръка.

Остана споменът, от който нежно пари.

Изгарям бавно във жесток пожар.

Аз оглушах от хиляди фанфари,

които спомнят Твойто име...

ЖАР!!!

Аз ослепях от хиляди искрици,

рисуващи тук Твоите черти...

Но теб те няма близо...

Сбогом,  Хубавице!

Кой може времето да спре

                           жестоко да лети!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Камберов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...