stanny (Станислав Камберов) stanny (Станислав Камберов)
12
26.02.2009 г., 11:14

Спомен

903 0 3

Сърцето ти прекрасно аз почувствах

за миг да бие в моите ръце.

Докоснах го тогава нежно с устни.

То влезе в ритъм с моето сърце...

Да беше спряло времето тогава.

Да можех аз часовника да закова,

но всичко свърши - времето минава.

Остана болката във празната ръка.

Остана споменът, от който нежно пари.

Изгарям бавно във жесток пожар.

Аз оглушах от хиляди фанфари,

които спомнят Твойто име...

ЖАР!!!

Аз ослепях от хиляди искрици,

рисуващи тук Твоите черти...

Но теб те няма близо...

Сбогом,  Хубавице!

Кой може времето да спре

                           жестоко да лети!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Камберов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0