Спомен
Под изрусените листа
на дърветата във парка
не се събират вече птици.
Помахаха с криле
за сбогом на гнездата си
и отлетяха.
А отнякъде дочувам...
Пиано как отронва тихи стъпки.
И очаква влюбено,
красивата си обич дългокоса.
И ме докосват звуците -
кристални капки
от спомена за преживяно лято.
Палаво и голо-босо.
С разпусната коса.
И е някак тъжно,
че нещо вече е било
и няма никога
да бъде същото.
И е тъжно от писъка
на заминаващите влакове.
Като след раздяла тежка ми е тъжно,
в която знам, че съм виновният.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тасо Все права защищены
