Спомен

С    П    О    М    Е    Н

Бюро със папки зелени

и черни букви върху белия лист,

а мислите летят устремени

към оня образ кристален и чист.

Гласът от черната слушалка

във мен остана дълго да звучи.

В съзнанието не без болка

онази влажна вечер се яви.

Говорих за всичко, което

безмълвно се трупаше в мен.

Мисли, таени в сърцето

на млад човек откровен.

Чувствах ръката ти гореща

като светъл маяк във нощта,

а светлините на градчето отсреща

изглеждаха малки слънца.

Дали повярва на всичко

от моя словесен водопад,

нима не разбираш самичка -

щастлив съм, че има те на този свят.