С П О М Е Н
Бюро със папки зелени
и черни букви върху белия лист,
а мислите летят устремени
към оня образ кристален и чист.
Гласът от черната слушалка
във мен остана дълго да звучи.
В съзнанието не без болка
онази влажна вечер се яви.
Говорих за всичко, което
безмълвно се трупаше в мен.
Мисли, таени в сърцето
на млад човек откровен.
Чувствах ръката ти гореща
като светъл маяк във нощта,
а светлините на градчето отсреща
изглеждаха малки слънца.
Дали повярва на всичко
от моя словесен водопад,
нима не разбираш самичка -
щастлив съм, че има те на този свят.
© Паскал Кюмурджиев Все права защищены