Вестник нов стои на масата,

кафе до него бавничко изстива

и котката лежи в краката ми,

докато си мисля за деня отминал.

Не помня аз картините от вчера,

усещания само, звуци, миризми,

в слепец успях да се превърна,

щом сълзите срещнаха очите ми.

Но помня мириса на ярост,

звука на скършен порцелан

и възцарил се студ в душата,

щом хлопна се и входната врата.

И помня черните въздишки

по спомени разкъсани,

и помня, че отново ще поискам

в света ми да се върнеш ти.