16 февр. 2006 г., 19:51

СПОМЕН

1K 0 2

Ще запомня отминаващото лято

само с един прекрасен ден.

Ден, в който чувство тъй познато

се роди и заживя в мен.

 

Безбрежното море, пясъка, лъчите

бяха нищо в сравнение с това,

което виждаха очите

и усети моята душа.

 

Думи нямах да изкажа

онова, което в себе си таях

и чувствата си да покажа

така и не посмях.

 

Страхувах се, че пак измама

може да е този хубав ден

и след него отново да остана

само с болката горчива в мен.

 

Изгубих те преди да те намеря,

но вината само моя е, нали?

А когато пак от студ треперя

ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...