16.02.2006 г., 19:51

СПОМЕН

1K 0 2

Ще запомня отминаващото лято

само с един прекрасен ден.

Ден, в който чувство тъй познато

се роди и заживя в мен.

 

Безбрежното море, пясъка, лъчите

бяха нищо в сравнение с това,

което виждаха очите

и усети моята душа.

 

Думи нямах да изкажа

онова, което в себе си таях

и чувствата си да покажа

така и не посмях.

 

Страхувах се, че пак измама

може да е този хубав ден

и след него отново да остана

само с болката горчива в мен.

 

Изгубих те преди да те намеря,

но вината само моя е, нали?

А когато пак от студ треперя

ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...