Feb 16, 2006, 7:51 PM

СПОМЕН

  Poetry
1K 0 2

Ще запомня отминаващото лято

само с един прекрасен ден.

Ден, в който чувство тъй познато

се роди и заживя в мен.

 

Безбрежното море, пясъка, лъчите

бяха нищо в сравнение с това,

което виждаха очите

и усети моята душа.

 

Думи нямах да изкажа

онова, което в себе си таях

и чувствата си да покажа

така и не посмях.

 

Страхувах се, че пак измама

може да е този хубав ден

и след него отново да остана

само с болката горчива в мен.

 

Изгубих те преди да те намеря,

но вината само моя е, нали?

А когато пак от студ треперя

ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...