Спомен
Не, че те искам отново,
да вярвам сега ми е трудно,
успях да те скътам във спомен
и май не разчитам на чудо.
Не, че си вярвам, че мога
онези чувства отново да върна,
та тази любов е вече негодна,
в задната стая, умира на тъмно.
Не, че ще мога да пратя,
всички дни с теб споделени
нейде далеч в необятното,
където Аз не съществува без Тебе.
Не, че не искам да тръгна,
без компас и вода към безкрая.
Но дори и света да обърна,
ще боли, че те няма накрая.
Не, че те виждам изобщо,
живеем в различни вселени.
A да те имам е толкова просто,
затварям очи и си с мене…
Аз не искам, не вярвам, не мога
да те виждам през погледи чужди.
Няма как да ми останеш за спомен,
защото тези мигове са ми нужни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тити Все права защищены
