Спомен

tititi (Тити)
15 91

Jan 29, 2015, 6:01 PM

Poetry » Love

686 0 3

Не, че те искам отново,
да вярвам сега ми е трудно,
успях да те скътам във спомен
и май не разчитам на чудо.

Не, че си вярвам, че мога
онези чувства отново да върна,
та тази любов е вече негодна,
в задната стая, умира на тъмно.

Не, че ще мога да пратя,
всички дни с теб споделени
нейде далеч в необятното,
където Аз не съществува без Тебе.

Не, че не искам да тръгна,
без компас и вода към безкрая.
Но дори и света да обърна,
ще боли, че те няма накрая.

Не, че те виждам изобщо,
живеем в различни вселени.
A да те имам е толкова просто,
затварям очи и си с мене…

Аз не искам, не вярвам, не мога
да те виждам през погледи чужди.
Няма как да ми останеш за спомен,
защото тези мигове са ми нужни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.