Спомен

tititi (Тити)
15 91

29.01.2015 г., 18:01 ч.

Поезия » Любовна

741 0 3

Не, че те искам отново,
да вярвам сега ми е трудно,
успях да те скътам във спомен
и май не разчитам на чудо.

Не, че си вярвам, че мога
онези чувства отново да върна,
та тази любов е вече негодна,
в задната стая, умира на тъмно.

Не, че ще мога да пратя,
всички дни с теб споделени
нейде далеч в необятното,
където Аз не съществува без Тебе.

Не, че не искам да тръгна,
без компас и вода към безкрая.
Но дори и света да обърна,
ще боли, че те няма накрая.

Не, че те виждам изобщо,
живеем в различни вселени.
A да те имам е толкова просто,
затварям очи и си с мене…

Аз не искам, не вярвам, не мога
да те виждам през погледи чужди.
Няма как да ми останеш за спомен,
защото тези мигове са ми нужни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.