Спомен
Аз знам-
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Стоянова Все права защищены
