Ангелика (Ангелина Стоянова)
21 41
24.03.2006 г., 19:02 ч.

Спомен 

  Поезия
719 0 3
Аз знам-
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.

© Ангелина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??