12 мая 2006 г., 00:13

Спомен 

  Поэзия
747 0 3

В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице,
ядосваше се с право на съдбата:
отне И Бог най скъпото сърце
и заслужаваше ли си цената?

В корените на гората
останаха сълзите ми за Теб.
Те помнят, помнят топлината
и ще ме топлят в дните занапред!

© Ди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??