May 12, 2006, 12:13 AM

Спомен 

  Poetry
822 0 3

В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице,
ядосваше се с право на съдбата:
отне И Бог най скъпото сърце
и заслужаваше ли си цената?

В корените на гората
останаха сълзите ми за Теб.
Те помнят, помнят топлината
и ще ме топлят в дните занапред!

© Ди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??