12.05.2006 г., 0:13 ч.

Спомен 

  Поезия
808 0 3

В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице,
ядосваше се с право на съдбата:
отне И Бог най скъпото сърце
и заслужаваше ли си цената?

В корените на гората
останаха сълзите ми за Теб.
Те помнят, помнят топлината
и ще ме топлят в дните занапред!

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??