Спомен

5 мар. 2020 г., 07:42

Поэзия » Акростихи

831 0 0

Щастливо ходехме в полето,

Едно от малкото неща.
Трептеше чувство във сърцето,
Емоции и една мечта.
Посрещахме промените в небето,
Обличахме се с любовта.
Мислихме си, че е времето в което,
Няма да настъпи самота.
Ясно виждахме в морето,
Вълни от страст и красота.
Едно момиче и момчето,
Чиято обич е безкрайността.
Не мислехме, че посадили сме зрънцето,
От което никне гибелта.

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения