Спомен
Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека -
как тогава се държахме.
Ако можех да ни позволя,
да сме там, където спряхме.
Такава беше любовта ни -
силна, пламенна и жива.
Такава, спираща дъха ни.
Говори с чувства, мълчалива.
Така отмина си година.
Така до днес не те забравям.
И тебе ли така те срина?
Или само аз се обвинявам?
И още от любов не спирам.
Гледам снимките, мечтая.
Вкъщи се сама прибирам.
Вече знам, това е края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Михайлова Все права защищены
