Dec 3, 2023, 5:30 PM

Спомен 

  Poetry » Love
275 2 5

Допир само разтуптяваш.

Точки тялом и настръхвам.

Очи в очи, не ме оставяш.

Гледаш как по теб издъхвам.

 

Да, не ще го отрека - 

как тогава се държахме.

Ако можех да ни позволя,

да сме там, където спряхме.

 

Такава беше любовта ни - 

силна, пламенна и жива.

Такава, спираща дъха ни.

Говори с чувства, мълчалива.

 

Така отмина си година.

Така до днес не те забравям.

И тебе ли така те срина?

Или само аз се обвинявам?

 

И още от любов не спирам.

Гледам снимките, мечтая.

Вкъщи се сама прибирам.

Вече знам, това е края.

 

 

© Йоанна Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??