Тихо повява вятър в небето,
  гони изгубена, малка мечта.
  Търси я в полет, после в полето,
  мисли, че има я тук и сега.

  Тропот на бели коне се прокрадва.
  Носи се песен на сам музикант.
  Воден към битка жестока със брадва
  в тъмното идва един скрит талант.

  Слънцето само за миг има смисъл,
  само в момента, наречен мечта.
  После човекът отново умислен
  търси поредната тишина.

  И се прокрадва кошмара пореден.
  Носиш и мъкнеш неволи и зло.
  Някъде в края му биваш заведен,
  сам да посрещнеш болезнено зло.

  Всичко е КАРМА...
  Написана с малко, вече изтъркано, бяло перо.
  Следваме кармата само за малко.
  След това всичко се слива в едно...