Спомен

  Тихо повява вятър в небето,
  Гоним изгубена, малка мечта.
  Търсим я в полет, после в полето,
  Мислим, че има я тук и сега!

  Тропот на бели коне се прокрадва..
  Носи се песен на сам музикант.
  Воден към битка жестока ,със брадва..
  В тъмното идва един скрит талант!

  Слънцето само за миг има  смисъл,
  Само в момента, наречен мечта.
  После ,човекът отново умислен,
  Търси поредната тишина.

  И се прокрадва кошмара пореден.
  Носиш и мъкнеш неволи и зло!
  Някъде в края му ,биваш заведен!
  Сам да посрещнеш своето опело.

  Всичко е Карма!
  Написана с малко,

Вече изтъркано, бяло перо.

  Следваме кармата само за малко...
  След това всичко се слива в едно!