11 мар. 2025 г., 06:35

Спомен

389 3 2

Спомням си мига в който те видях… 

Усмихнат, млад, красив…

Очи пълни с надежда и усмивка,

която ме плени… Беше просто ти…

Перфектният за мен❤️

 

Спомням си първата целувка,

в тишината тиха ме погледна с чистите си  очи…

Изпълни с любов сърцето,

когато ме докосна с боядисаните пръсти.

Милна моето лице, и след това целуна ме. 

 

Спомням си когато ми предложи, да бъда твоята жена…

Ах, не забравим момент! Ще го помня до века! 

Под прозореца стар, падна на колене и ми каза:

ще се омъжиш ли за мен❤️ 

 

Спомените прекрасни ще пазя в моето сърце,

за да поддържам любовта ни, мило мое мъжле.❤️❤️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е да…! Благодаря ти
  • Спомените, особено тия които са хубави, наистина топлят. Като неизчерпаем извор на енергия и топлина са, когато ти е студена реалността. Ама... когато реалността е твърде студена, спомените не успяват да я стоплят. Като мъртва риба са. Чироз. Иначе.. творбата е прекрасна! И сърчицата! Дано постигне целта си. Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...