11.03.2025 г., 6:35

Спомен

396 3 2

Спомням си мига в който те видях… 

Усмихнат, млад, красив…

Очи пълни с надежда и усмивка,

която ме плени… Беше просто ти…

Перфектният за мен❤️

 

Спомням си първата целувка,

в тишината тиха ме погледна с чистите си  очи…

Изпълни с любов сърцето,

когато ме докосна с боядисаните пръсти.

Милна моето лице, и след това целуна ме. 

 

Спомням си когато ми предложи, да бъда твоята жена…

Ах, не забравим момент! Ще го помня до века! 

Под прозореца стар, падна на колене и ми каза:

ще се омъжиш ли за мен❤️ 

 

Спомените прекрасни ще пазя в моето сърце,

за да поддържам любовта ни, мило мое мъжле.❤️❤️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е да…! Благодаря ти
  • Спомените, особено тия които са хубави, наистина топлят. Като неизчерпаем извор на енергия и топлина са, когато ти е студена реалността. Ама... когато реалността е твърде студена, спомените не успяват да я стоплят. Като мъртва риба са. Чироз. Иначе.. творбата е прекрасна! И сърчицата! Дано постигне целта си. Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...