11.03.2025 г., 6:35

Спомен

394 3 2

Спомням си мига в който те видях… 

Усмихнат, млад, красив…

Очи пълни с надежда и усмивка,

която ме плени… Беше просто ти…

Перфектният за мен❤️

 

Спомням си първата целувка,

в тишината тиха ме погледна с чистите си  очи…

Изпълни с любов сърцето,

когато ме докосна с боядисаните пръсти.

Милна моето лице, и след това целуна ме. 

 

Спомням си когато ми предложи, да бъда твоята жена…

Ах, не забравим момент! Ще го помня до века! 

Под прозореца стар, падна на колене и ми каза:

ще се омъжиш ли за мен❤️ 

 

Спомените прекрасни ще пазя в моето сърце,

за да поддържам любовта ни, мило мое мъжле.❤️❤️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е да…! Благодаря ти
  • Спомените, особено тия които са хубави, наистина топлят. Като неизчерпаем извор на енергия и топлина са, когато ти е студена реалността. Ама... когато реалността е твърде студена, спомените не успяват да я стоплят. Като мъртва риба са. Чироз. Иначе.. творбата е прекрасна! И сърчицата! Дано постигне целта си. Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...