Спомен
Наоколо е тишина,
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път,
а в мен е пусто и студено.
От очите ми сълзи текат
и капят сякаш уморено.
И в този тих, вълшебен час,
когато слънцето залязва
за него в миг си спомних аз.
И скръб сърцето ми прорязва..
Аз спомних си за две очи,
чийто поглед ме изгаря.
Те казват ми: "Не се сърди!
Все някога ще ме забравиш!"
И аз вървя съвсем сама,
загърната със наметало.
Наоколо е тишина.
Градчето сякаш е заспало...
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път,
а в мен е пусто и студено.
От очите ми сълзи текат
и капят сякаш уморено.
И в този тих, вълшебен час,
когато слънцето залязва
за него в миг си спомних аз.
И скръб сърцето ми прорязва..
Аз спомних си за две очи,
чийто поглед ме изгаря.
Те казват ми: "Не се сърди!
Все някога ще ме забравиш!"
И аз вървя съвсем сама,
загърната със наметало.
Наоколо е тишина.
Градчето сякаш е заспало...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нуша Петрова Все права защищены
