5 мая 2011 г., 21:43

Спомен изстинал

817 0 0

Единтвена моя, любовна писалка,
аз казвам ти сбогом, краят почука,
обичта ми, много барут и запалка...
любовта ми вече спря да бълбука...

Нови пътеки пред себе си виждам
и вървя по-достойно от вчера,
нито обичам, нито завиждам...
нито очаквам от тебе вечеря!

Нито треперя в нощи на жажда,

нито очаквам твойта утеха...

твоята снимка дори не поражда
миналото ми в една десета!

И защо си толкоз непозната?...
Аз никога не ще се питам вече,
ти бе русалка, толкова ината,
гледайки те някак отдалече,

мигът не знае свойта вечност,

затуй за двама ни е веч умрял,

отиде си в далечната далечност,

отидох си угаснал, не пламтял.


Ключът бе в теб, сега го няма,

не е игра за мен и теб това,

и вярно е, дори да бяхме двама,

не бих обичал като теб жена!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...