5 may 2011, 21:43

Спомен изстинал 

  Poesía » De amor
669 0 0
Единтвена моя, любовна писалка,
аз казвам ти сбогом, краят почука,
обичта ми, много барут и запалка...
любовта ми вече спря да бълбука...
Нови пътеки пред себе си виждам
и вървя по-достойно от вчера,
нито обичам, нито завиждам...
нито очаквам от тебе вечеря!
Нито треперя в нощи на жажда,
нито очаквам твойта утеха...
твоята снимка дори не поражда
миналото ми в една десета! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??