Спомен от баба
(посветено)
Във сенките
по прашните дъски.
Рисува
детството ми спомени.
В тишината
даже вятърът мълчи.
Когато
изсъхват корени.
Стените още дишат,
пропити със сълзи.
А на масата прилежно
бяла кърпичка стои.
Пет буквички бродирани
от плачещо сърце.
Завинаги кодирани
във образ на дете.
Във въздуха ръката ми тежи
над бялата коприна...
,,За теб ,,Елена'' вземи,
чак когато си замина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елeна Все права защищены
