23 июл. 2006 г., 23:03

спомен от бъдещето

1.1K 0 5
да разтворя коленете
само за да я докосна с ръка
и очите ти да ги затворя
за да няма светлина
и всичко в тебе да се концентрира
в това,
в онзи връх,
в онази точка
създавала света,
когато трепнеш
ще се наведа,
бедрата ти,
ръцете ми,
някъде далече и извън,
ръцете вече ще са над зърната ти
докато обхванат целите гърди
заровила се в тебе ще прониквам
очите ти сама ще ги затваряш вече
кожата ти на корема -
ще трепти
защото ще го чакаш -
той ще дойде
с многото вълни
и ще е спомена -
който искала съм някога да ти оставя
била съм някога в бъдещето с теб
или в огледалото го виждам
докато ги ненавиждам
онези, силните мъже
но ти никога не го разбра, нали
шттт...
тихичко..
мълчи...
не плача..
това не се е случвало, нали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...