23 jul 2006, 23:03

спомен от бъдещето

  Poesía
1.1K 0 5
да разтворя коленете
само за да я докосна с ръка
и очите ти да ги затворя
за да няма светлина
и всичко в тебе да се концентрира
в това,
в онзи връх,
в онази точка
създавала света,
когато трепнеш
ще се наведа,
бедрата ти,
ръцете ми,
някъде далече и извън,
ръцете вече ще са над зърната ти
докато обхванат целите гърди
заровила се в тебе ще прониквам
очите ти сама ще ги затваряш вече
кожата ти на корема -
ще трепти
защото ще го чакаш -
той ще дойде
с многото вълни
и ще е спомена -
който искала съм някога да ти оставя
била съм някога в бъдещето с теб
или в огледалото го виждам
докато ги ненавиждам
онези, силните мъже
но ти никога не го разбра, нали
шттт...
тихичко..
мълчи...
не плача..
това не се е случвало, нали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...