23.07.2006 г., 23:03 ч.

спомен от бъдещето 

  Поезия
680 0 5
да разтворя коленете
само за да я докосна с ръка
и очите ти да ги затворя
за да няма светлина
и всичко в тебе да се концентрира
в това,
в онзи връх,
в онази точка
създавала света,
когато трепнеш
ще се наведа,
бедрата ти,
ръцете ми,
някъде далече и извън,
ръцете вече ще са над зърната ти
докато обхванат целите гърди
заровила се в тебе ще прониквам
очите ти сама ще ги затваряш вече
кожата ти на корема -
ще трепти
защото ще го чакаш -
той ще дойде
с многото вълни
и ще е спомена -
който искала съм някога да ти оставя
била съм някога в бъдещето с теб
или в огледалото го виждам
докато ги ненавиждам
онези, силните мъже
но ти никога не го разбра, нали
шттт...
тихичко..
мълчи...
не плача..
това не се е случвало, нали.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??