14 нояб. 2007 г., 20:26

Спомен от отминалите дни

997 0 3
Слаба светлина за миг проблясва...
Студът - безмилостен, безкраен или не?!
Щом вървиш, а тя все повече угасва -
път в тунела тъмен, а после накъде...

Покрай теб минават образи размити -
спомен от отминалите дни.
Усмивки, плахи, в тишина обвити,
думи замъглени - превърнати в лъжи!

Истина, измама - те лутат се в мрака,
като тяло, изгубило безследно своята душа...
Погледни - в края на тунела някой чака -
тебе, мен или пък просто миг от вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....