14 нояб. 2007 г., 20:26

Спомен от отминалите дни

1K 0 3
Слаба светлина за миг проблясва...
Студът - безмилостен, безкраен или не?!
Щом вървиш, а тя все повече угасва -
път в тунела тъмен, а после накъде...

Покрай теб минават образи размити -
спомен от отминалите дни.
Усмивки, плахи, в тишина обвити,
думи замъглени - превърнати в лъжи!

Истина, измама - те лутат се в мрака,
като тяло, изгубило безследно своята душа...
Погледни - в края на тунела някой чака -
тебе, мен или пък просто миг от вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...