14.11.2007 г., 20:26

Спомен от отминалите дни

993 0 3
Слаба светлина за миг проблясва...
Студът - безмилостен, безкраен или не?!
Щом вървиш, а тя все повече угасва -
път в тунела тъмен, а после накъде...

Покрай теб минават образи размити -
спомен от отминалите дни.
Усмивки, плахи, в тишина обвити,
думи замъглени - превърнати в лъжи!

Истина, измама - те лутат се в мрака,
като тяло, изгубило безследно своята душа...
Погледни - в края на тунела някой чака -
тебе, мен или пък просто миг от вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...