22 янв. 2014 г., 21:01

Спомен стар ме връхлетя

721 0 0

Лека нощ! - ми каза ти.
Но дали ще е лека тя,
след като спомен стар 
днес ме връхлетя.
Стовари се върху мен
и отвори рани предишни,
и събуди отминали дни.
С ръка бръкна в моето сърце
и извади оттам 
въгленчето на любовта.
Свиден спомен беше 
то за мен, топлеше ме
в студените ми дни.

Защо сега?
След толкова години
при мене идваш ти.
Защо отваряш стари рани?
Защо ми припомняш отминали дни? 
Като ти самия не успя
любовта ни да съхраниш.
Върви си. Моля те. Върви.
Не искам пак да ме боли.
Не искам душата ми да агонизира
и сърцето ми сълзи да пролива.

Спомен стар днес ме връхлетя
и направи на пух и прах моята суета.

denisima - 04.04.2013 г.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....