14 нояб. 2017 г., 01:37

Спомен в сърцето скрит

1.5K 2 5

Спомен в сърцето скрит 

Ще останеш като спомен във сърцето скрит,

От никого не умърсен и не убит.

Като мечта най-съкровена и желана,

И като такава никога не изживяна.

 

Ще срещна хора по пътя си напред,

Във някои ще търся и намирам теб.

От други пък ще бягам затова,

Че виждам твоето във техните лица.

 

С трети пък ще говорим до зори,

Както с теб го правехме преди. 

А понякога тайничко ще си мечтая

След живота тук пак да те позная.

 

Но докато съм още тук на този свят

Ще бъда твоят стар познат.

С когото споделяш радост и сълзи,

Който боли го, когато те боли.

 

А когато дойде последният ми час

Ще се моля отново да те видя аз.

Някога, през времето на вечността,

За да съберем две парчета на една душа.

 

03.04.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Бисеров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Веси! Много мили дуби. Благодаря!
  • Докосващ стих! Браво, Ивайло! Прочетох и другия, който си качил. Той също много ми хареса. Добре дошъл от мен!
  • Благодаря, Маргарита! Наистина всеки се нуждае от неговата си сродна душа.
  • Харесах!
  • Приказно! Всеки иска да има такава сродна душа! Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...