Спомен в сърцето скрит

14 нояб. 2017 г., 01:37

Поэзия » Любовная

1250 2 5

Ще останеш като спомен във сърцето скрит,

От никого не умърсен и не убит.

Като мечта най-съкровена и желана,

И като такава никога не изживяна.

Ще срещна хора по пътя си напред,

Във някои ще търся и намирам теб.

От други пък ще бягам затова,

Че виждам твоето във техните лица.

С трети пък ще говорим до зори,

Както с теб го правехме преди.

А понякога тайничко ще си мечтая

След живота тук пак да те позная.

Но докато съм още тук на този свят

Ще бъда твоят стар познат.

С когото споделяш радост и сълзи,

Който боли го, когато те боли.

А когато дойде последният ми час

Ще се моля отново да те видя аз.

Някога, през времето на вечността,

За да съберем две парчета на една душа.

03.04.2016г.

I.B. (Ивайло Бисеров)

2017-11-14T18:15:04+02:00

Благодаря ти, Веси! Много мили дуби. Благодаря!
Веси_Еси (Еси)

2017-11-14T17:06:22+02:00

Докосващ стих! Браво, Ивайло! Прочетох и другия, който си качил. Той също много ми хареса. Добре дошъл от мен!
I.B. (Ивайло Бисеров)

2017-11-14T15:02:01+02:00

Благодаря, Маргарита! Наистина всеки се нуждае от неговата си сродна душа.
wishes

2017-11-14T08:59:11+02:00

Харесах!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-14T06:43:25+02:00

Приказно! Всеки иска да има такава сродна душа! Браво!