Ще останеш като спомен във сърцето скрит,
От никого не умърсен и не убит.
Като мечта най-съкровена и желана,
И като такава никога не изживяна.
Ще срещна хора по пътя си напред,
Във някои ще търся и намирам теб.
От други пък ще бягам затова,
Че виждам твоето във техните лица.
С трети пък ще говорим до зори,
Както с теб го правехме преди.
А понякога тайничко ще си мечтая
След живота тук пак да те позная.
Но докато съм още тук на този свят
Ще бъда твоят стар познат.
С когото споделяш радост и сълзи,
Който боли го, когато те боли.
А когато дойде последният ми час
Ще се моля отново да те видя аз.
Някога, през времето на вечността,
За да съберем две парчета на една душа.
03.04.2016г.
© Ивайло Бисеров Всички права запазени