14.11.2017 г., 1:37

Спомен в сърцето скрит

1.5K 2 5

Спомен в сърцето скрит 

Ще останеш като спомен във сърцето скрит,

От никого не умърсен и не убит.

Като мечта най-съкровена и желана,

И като такава никога не изживяна.

 

Ще срещна хора по пътя си напред,

Във някои ще търся и намирам теб.

От други пък ще бягам затова,

Че виждам твоето във техните лица.

 

С трети пък ще говорим до зори,

Както с теб го правехме преди. 

А понякога тайничко ще си мечтая

След живота тук пак да те позная.

 

Но докато съм още тук на този свят

Ще бъда твоят стар познат.

С когото споделяш радост и сълзи,

Който боли го, когато те боли.

 

А когато дойде последният ми час

Ще се моля отново да те видя аз.

Някога, през времето на вечността,

За да съберем две парчета на една душа.

 

03.04.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Бисеров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Веси! Много мили дуби. Благодаря!
  • Докосващ стих! Браво, Ивайло! Прочетох и другия, който си качил. Той също много ми хареса. Добре дошъл от мен!
  • Благодаря, Маргарита! Наистина всеки се нуждае от неговата си сродна душа.
  • Харесах!
  • Приказно! Всеки иска да има такава сродна душа! Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...