5 сент. 2023 г., 01:27

Спомен за бъдещето

414 0 0

 

С П О М Е Н З А Б Ъ Д Е Щ Е Т О

 

През очите на една позната

 

Не зная как поетите творят,

но през миг един от моите години

искам хората,да разберат,

че аз от тука съм преминала.

 

Искам да оставя нещо свое,

мигове докосвало от моята младост,

за щастието си да съм достойна,

да ми носи то любов и радост.

 

Млада съм и съм щастлива...

Кръвта във жилите ми се вълнува,

със вълните си животът ме облива,

радвам се,че днеска съществувам.

 

Животът ми понякога е мрачен,

но аз го виждам в светлина

и му се усмихвам,дори да ми се плаче,

изцяло искам,да го разбера.

 

Детството превърна се във спомен,

за който винаги ще ме боли,

ще го помня даже в пристана съдбовен,

старостта където ще ме приюти.

 

Мястото,където съм родена,

винаги ще бъде свято,

то е моето вдъхновение,

срещу вятъра опънало платната...

 

Родната ми къща е Маяк,

при който винаги ще се завръщам,

мъгли разсейва тя и мрак,

Светлина е мойта родна къща.

 

Как ли като мъничка ще се запомня

с неуверените първи стъпки,

ще ме спохождат те във тих отминал спомен

с цвета на първите наболи пъпки.

 

Помня,първи път кога прекрачих

училищния светъл праг,

който даже вечер в здрача

разпръсква своята светлина...

 

Първата учителка,с която

мама бавничко мълвях,

остана със отминалото лято

в спомена ми досега.

 

Животът на рожденните ми дни

подаръци ми винаги поднася,

в преживяното се вглеждам от преди

и напред отново се понасям...

 

Родителите ми говорят понякога на тон висок,

трудно е изцяло да ги разбера,

но самият може би живот

виновен е за тяхната кавга.

 

От живота винаги очаквам,

нови изненади да ми поднесе,

по релсите го чувам как потраква,

готов във вихъра си да ме понесе...

 

Завинаги във мене ще остане

един бленуван бъдещ спомен,

израстващ пред очите ми наяве

в живота ми честит и скромен.

 

Мечтите,нашите спомени за бъдещето

в мамещи,магични ескизи

ни потапят в омаята чудна на сънищата

и галят настоящето с чаровния повей на бриза...

 

04.11.1989г.гр.Разград

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...