1 дек. 2009 г., 13:51

Спомен за феята

890 0 5


Вярвам в живота!
 ... защото е толкова хубав...

Шайия Лайт-Феята на любовта

 



Не те познавах. Като си отиде,
един приятел твой ни запозна.
Поисках със очите си да видя
каква е тази слънчева жена -

за нея с толкова добро говори,
за нея мисли всеки земен миг.
А ти премина в оня свят отгоре,
като опазил поста си войник.

Такава топлина, такава обич,
такава жажда в тебе за живот.
Не е възможно да отиде в гроба
една жена, наречена любов.

Докоснах се до теб. И пак навярно
последните ти думи ще чета..
Една жена с усмивка лъчезарна
отишла си е вече от света.

Приятелите ти за тебе плачат,
пред паметта ти свели са глави.
Там някъде, във зоната на здрача,
разяждащата болка не боли.

 

30.11.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...