Спомен за Жени
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени.
Все тъй красиви. Влюбени. И нежни.
Светулчици из моя стих – и сън.
Но няма да ме върнат в дните прежни –
да ги възнасям в небесата – вдън!
Какво ми пука? И какво ми дреме?
Мен старостта ме стори философ! –
могъществото мъжко е до време
и просто миг от Вечната Любов.
Лодкаринът Харон греблата вдигна:
– Валерий, – каза, – иде твоят ред.
И под Луната – тънка като мигла –
във лодката му седнах най-отпред.
Призля ми в турбулентните завои.
И казах на Харон: – Греблата дръж!
А там – във Рая, пак ще бъдат мои
Жените, със които аз бях Мъж.
30 юний 2023 г.
гр. Варна, 9, 45 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
