Спомен за Жени
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени.
Все тъй красиви. Влюбени. И нежни.
Светулчици из моя стих – и сън.
Но няма да ме върнат в дните прежни –
да ги възнасям в небесата – вдън!
Какво ми пука? И какво ми дреме?
Мен старостта ме стори философ! –
могъществото мъжко е до време
и просто миг от Вечната Любов.
Лодкаринът Харон греблата вдигна:
– Валерий, – каза, – иде твоят ред.
И под Луната – тънка като мигла –
във лодката му седнах най-отпред.
Призля ми в турбулентните завои.
И казах на Харон: – Греблата дръж!
А там – във Рая, пак ще бъдат мои
Жените, със които аз бях Мъж.
30 юний 2023 г.
гр. Варна, 9, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
