12 мая 2024 г., 07:36

Спомен за лято

873 6 14

Детски спомен в мен се втурна,

като слънце в лятна фурна:

мама меси дъхава погача...

Аз ли днес съм побелялото сираче?

Точно днес ли във спомен опазен,

залъците ми са трохи от празник. 

Онзи празник мина и замина. 

Есента клони към люта зима. 

В нея топлината е оскъдна. 

Мое лято,как сега се сбъдна?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Лидия!
    Оценката ти ме ласкае,но...кой знае?
    Току виж,че ще ми се понрави;и аз
    ще литна с моята кранта към Парнас!🫠
  • Стойчо, талантът ти е безспорен, проверен във времето и развиващ се непрекъснато. Но ти си от онези автори, които не се вземат за първенци в света на поезията. И това твое качество те прави още по- величав, не само като поет, но и като човек. От разстояние се чувства благия ти характер. Не хулиш творбите на другите, защото си наясно, че всеки пише според възможностите си. Та как да не те уважавам и цена всяка твоя мисъл и посветеност към това, което правиш!
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!
  • Чудесно е, Стойчо!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Дани!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...