Спомен за Михайловград
Спомен за Михайловград
Вървя ли някъде или приседна,
вглеждам ли се в искрящите звезди,
в мен събужда се една надежда
и мечтата да се върна в родните земи.
Да се върна искам пак в градчето малко,
по улиците да поскитам незабележим,
притаил в себе си детството сладко
и на момиче първия поглед любим.
В училището спомените да срещна
на учителите ми в познатите лица -
поостарели, но толкова прекрасни,
с усмивка връщащи ме в младостта.
В дома бащин с радост да вляза,
с уюта си майчин да ме приюти,
и с топлината на кръвта родна,
която във вените ми вечно ще тупти.
Но друго е градчето вече с име ново,
променя се, със стъпките на други върви
и отдалеч достига до него моето слово,
а пътят обратно обрасъл е в трева уви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Статев Все права защищены
