Спомен за първата любов
Аз бях на шест а ти на седем.
Tи бе съседското момче…
Безумно влюбих се в тебе,
в момчето с най-голямото сърце.
Обикнах всичко в теб:
усмивката ти нежна,
лицето ти, с безброй лунички,
косите, разпилени небрежно,
очите, топли като две звездички.
И в пакости, и в игри
все заедно, ръка в ръка вървяхме.
И в радости и в беди,
един до друг все бяхме.
Но времето безгрижно бързо отлетя
и вече сме големи.
Животът завъртя ни пак в игра,
но вече с истински болки и проблеми.
Ти вече не си онова мъничко дете,
с което заедно лудяхме.
Няма ги луничките по твоето лице,
няма ги дори одрасканите колене,
но колко спомени красиви с теб събрахме...
Ех, порастна съседското момче!
И аз порастнах, и аз се промених.
Безгрижие с проблеми замених,
но в сърцето ми завинаги остана
споменът за първата любов голяма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Все права защищены
