Спомен за село
Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща:
покрай алеята със рози.
И ароматът, който връща
от спомените точно този.
Върви към къщата на баба
и към градината с лалета.
И помни как ухае хляба,
и на зюмбюлите букета.
И помни зимата. Скована
от лед пътека. Двете котки...
И как се гонят по тавана
надвечер пламъчета кротки.
И лятото си спомня. Даже
липата как е нацъфтяла.
И помни аромата влажен
след дъжд. И красота цяла
на детството. И тишината,
която вечер се завръща.
Щурците нощем. И асмата –
лика на бабината къща.
И помни есенни градини
със гроздове и златни дюли...
С димитровчета и гергини,
попили спомена за юли...
Момичето, което вече
забрави роклята си стара,
за миг се върна и пресече
на спомените тротоара.
Ива ХАРИЗАНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
