12 янв. 2006 г., 21:08
Спомен за теб
Бавно изтеглям тъгата
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.
Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.
Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед.
Замръзнал от твойта омраза,
си мисля бавно да те забравя,
защо ти така ме наказа,
заради теб, живота ме отравя.
Пламъка бавно загасва,
а беше огромен пожар,
и снимката, която се вясва
хвърляш в червената жар.
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.
Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.
Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед.
Замръзнал от твойта омраза,
си мисля бавно да те забравя,
защо ти така ме наказа,
заради теб, живота ме отравя.
Пламъка бавно загасва,
а беше огромен пожар,
и снимката, която се вясва
хвърляш в червената жар.
© Иван Кирчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Абе 6 то е ясно! Отличник чудесно е, рукукефи ме
-
Брависсссссссимо!Определено има6 голям талант!
-
хубаво е!
-
Браво, наистина заслужаваш, не само оценката, а и много повече! От мен 6++ разбира се!
-
липсва рима,но не мисля,че това е критерий.ЗАСЛУЖИЛ СИ си едно голямо БРАВО!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
