12 ene 2006, 21:08

Спомен за теб 

  Poesía
1221 0 5
Бавно изтеглям тъгата
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.

Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.

Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед.

Замръзнал от твойта омраза,
си мисля бавно да те забравя,
защо ти така ме наказа,
заради теб, живота ме отравя.

Пламъка бавно загасва,
а беше огромен пожар,
и снимката, която се вясва
хвърляш в червената жар.

© Иван Кирчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??