Бавно изтеглям тъгата
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.
Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.
Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up