Jan 12, 2006, 9:08 PM

Спомен за теб

Poetry

1.5K 0 5

Бавно изтеглям тъгата
от моето разбито сърце
и търся във мене вината,
за която залезе едно слънце.

Все по-черен става света,
теб те няма, пак си сама,
минават така лета, лета...
реди се луна след луна.

Аз те обичам, знаеш,
колко много държа на теб,
а ти на сън ме ругаеш,
чувствам се като бучка лед.

Замръзнал от твойта омраза,
си мисля бавно да те забравя,
защо ти така ме наказа,
заради теб, живота ме отравя.

Пламъка бавно загасва,
а беше огромен пожар,
и снимката, която се вясва
хвърляш в червената жар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepel`ot`roza (Бръм Бръмм)

Абе 6 то е ясно! Отличник чудесно е, рукукефи ме

2006-01-15T13:30:36+02:00
SiNeOkO^AnGeL4e (Бориана Янева)

Брависсссссссимо!Определено има6 голям талант!

2006-01-14T01:25:55+02:00
няма_смисъл (Радост Вълчева)

хубаво е!

2006-01-13T23:11:35+02:00
SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)

Браво, наистина заслужаваш, не само оценката, а и много повече! От мен 6++ разбира се!

2006-01-13T20:56:47+02:00
limmon4e (Жеже)

липсва рима,но не мисля,че това е критерий.ЗАСЛУЖИЛ СИ си едно голямо БРАВО!

2006-01-13T01:30:00+02:00