Спомени

възкръсват в мен сега,

спомени,

не мога да ви спра!

Отдавна ви заключих

зад дебели врати

и ключа умело изхвърлих

в дълбоки и тъмни води.

Въпреки че си повтарях:

-Забрави, забрави, забрави...

В сърцето ми все още сте живи

само, мои мили спомени.

Бледи, но красиви,

макар и малко грешни,

дори ви се усмихвам,

даже сте ми смешни.

Мислех ви за мъртви, но, уви...

Спомени, вече не ме боли!

Благодаря, че сте живели в мен!

Свободни сте, не сте в плен!