15.04.2010 г., 7:21

Спомени

1.1K 0 0

Спомени

възкръсват в мен сега,

спомени,

не мога да ви спра!

Отдавна ви заключих

зад дебели врати

и ключа умело изхвърлих

в дълбоки и тъмни води.

Въпреки че си повтарях:

-Забрави, забрави, забрави...

В сърцето ми все още сте живи

само, мои мили спомени.

Бледи, но красиви,

макар и малко грешни,

дори ви се усмихвам,

даже сте ми смешни.

Мислех ви за мъртви, но, уви...

Спомени, вече не ме боли!

Благодаря, че сте живели в мен!

Свободни сте, не сте в плен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фей Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...