26 мар. 2009 г., 00:02

Спомени

824 0 0

Спомени

Ситни спомени минават,
грабят копнежите ни страстни.
После връщат се и плават
в нашите мечти опасни.

Идват и си тръгват те,
после пак и пак ни мъчат.
Но остават като капка в море
и търсейки ги, телата ни се гърчат.


После откриваме ги бавно
и целуваме красота в тях.
Но отиват си дъждовно
и остават в нас чувството за грях.

Тъгуваме за тях и плачем.
И после пак и пак надежди.
Но минава споменът ни мрачен
за техните бленувани одежди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....