Спомени
Спомени
Ситни спомени минават,
грабят копнежите ни страстни.
После връщат се и плават
в нашите мечти опасни.
Идват и си тръгват те,
после пак и пак ни мъчат.
Но остават като капка в море
и търсейки ги, телата ни се гърчат.
После откриваме ги бавно
и целуваме красота в тях.
Но отиват си дъждовно
и остават в нас чувството за грях.
Тъгуваме за тях и плачем.
И после пак и пак надежди.
Но минава споменът ни мрачен
за техните бленувани одежди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Ангелов Все права защищены