26 мар. 2009 г., 00:02

Спомени

827 0 0

Спомени

Ситни спомени минават,
грабят копнежите ни страстни.
После връщат се и плават
в нашите мечти опасни.

Идват и си тръгват те,
после пак и пак ни мъчат.
Но остават като капка в море
и търсейки ги, телата ни се гърчат.


После откриваме ги бавно
и целуваме красота в тях.
Но отиват си дъждовно
и остават в нас чувството за грях.

Тъгуваме за тях и плачем.
И после пак и пак надежди.
Но минава споменът ни мрачен
за техните бленувани одежди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...